Биография на Джузепе Меаца

Джузепе Меаца не обичал да спазва режим преди мача. Той обичал кабриолетите, шампанското и жените почти колкото футбола, а още се носят легенди как е преспал в бордей преди решителния мач за титлата срещу Ювентус през 1938-а, в който вкарва два гола за победата с 2:1. Как щяха да му се радват папараците в наши дни!
Меаца обичал и тангото. Краката, които дриблирали покрай защитниците, не спирали и на дансинга, а зад ухото му винаги се кипрела бяла гардения. Макар да не бил висок – едва 169 сантиметра, той бил изненадващо добър във въздуха, боравел и с два крака, повратлив – накратко, бил кошмар за вратарите. Използван на различни постове, но най-вече като инсайд и по двата фланга, Меаца отбелязал 243 гола в 361 мача за Интер и 33 в 53 срещи за скуадра адзура. За мнозина и днес той не само е най-великият италиански футболист за всички времена, но и пример за социален успех – тръгнал от нищото и стигнал до две световни титли. Пътят до величието е дълъг. Роден е в миланското предградие Порто Виториа, където ритането на топката е основното му занимание. Майка му Ерсилия не виждала особен смисъл в това и често му криела обувките, но Пепино излизал на улицата бос. Когато е едва на 7, баща му загива на фронта. Въпреки нежеланието на майка си, която искала да й помага в продаването на плодове на пазара, Джузепе продължавал да гони топката. Тя го оставила да преследва мечтите си чак на 12 години, когато се записал във ФК Глория. Не след дълго фенове го препоръчват на ръководството на Милан, на който той е привърженик, но на пробите е отхвърлен, тъй като бил твърде слабичък. От недалновидността на росонерите се възползвали в Интер – един от бившите играчи на тима Фулвио Бернардини лично го завел и представил на унгарския треньор Арпад Вайш. „Вече от детската градина ли ги взимаме”, попитал звездата на тима по онова време Леополдо Конти, който му лепнал прякора „Балила”. Година по-рано в страната е създадена фашистка младежка организация с такова име, в която се записвали деца от 8 до 14 години. Меаца обаче много бързо го накарал да млъкне – вкарал два гола още при дебюта си за 6:2 над Унионе Спортива.
По-малко от сезон бил нужен на тийнейджъра, за да се превърне в новия любимец на Италия
Невероятно талантлив, Пепино правил най-трудното да изглежда елементарно, обичал да провокира противниците си с най-различни финтове. В един мач той пробягал целия терен, поддържайки топката във въздуха, излязъл сам пред вратаря и го подканил – както матадор бика - да напусне рамката, за да го преодолее и да отбележи на празна врата. През годините това често се случвало, а съперниците често го ритали, за да не бъдат унизени. Меаца обаче не бил само дрибльор – той биел майсторски свободни удари с т. нар. „капещ лист” и подавал акуратно. Макар да бил едва 169 сантиметра, умеел да се пласира добре и надскачал противниците си във въздуха. В първите си два сезона в Интер бележи 64 гола, сред които 6 попадения за 10:2 над Венеция през май 1929 година. На два пъти бележи по 5, а все още никой не е подобрил рекорда му за дебют в Серия А с 31 гола.
Не след дълго иначе невъзмутимият национален селекционер Виторио Поцо също паднал в плен на магията на Меаца. Така на 19 години Джузепе дебютира за скуадрата срещу Швейцария в Рим през февруари 1930 г. Доверието на Поцо е оправдано с два гола за победата с 4:2. Три месеца по-късно Италия разбива Унгария с 5:0 в Будапеща за Интернационалната купа с хеттрик на Меаца. Преди да навърши 20, той вече имал 10 гола в 7 мача.
През 1934-а Италия е домакин на второто световно първенство. По това време Меаца вече е на 24, изиграл е 20 мача за националния тим. Преди турнира Поцо решава да го премести от върха на атаката на десния фланг, където ще е по-ефективен с пробивите и подаванията си. Диктаторът Бенито Мусолини публично иска от адзурите да спечелят купата, натискът върху играчите и треньора е огромен, но това не променило Меаца. Той се разписва при 7:1 над САЩ на старта, отбелязва победния гол и в преиграването срещу Испания, а на полуфинала изработва попадението на Гуайта за 1:0 над Австрия. На финала с Чехословакия Меаца получава травма още в началото на мача, но остава на терена. След 1:1 в редовното време мачът влиза в продължения, в началото на които чешкият треньор Карел Петру кара играчите си да пренасочат вниманието си към останалите съперници, тъй като Меаца изглежда уморен. Това се оказва фатална грешка – именно от Джузепе започва атаката за победния гол на Анджело Скиавио. Пет месеца по-късно Италия пътува до Лондон за мач, който е рекламиран като истинския финал на световното първенство, тъй като в тези години Англия отказва да се равнява с простосмъртните. Срещата влиза в историята като Битката за Хайбъри, но Италия остава с 10 души още в началото, когато Луис Монти е контузен. Агресивните англичани повеждат с 3:0 на почивката. Меаца обаче спасява честта на адзурите с два гола през втората част и спечелва адмирациите на публиката.
Най-красивият му гол в националния тим обаче пада през май 1936-а срещу Австрия в Рим, когато финтът му кара двама противници да се сблъскат.
Меаца се превръща в легенда две години по-късно, когато извежда адзурите до втората световна титла във Франция. Единствения си гол на турнира вкарва от дузпа за 2:1 срещу Бразилия на полуфинала, който се оказва и последен за него със синята фланелка. Меаца обаче изработва три от петте попадения на Силвио Пиола, който се разписва 2 пъти за 4:2 над Унгария ни финала в Париж. С 33 попадения Джузепе и до днес е втори във вечната ранглиста на голмайсторите на скуадра адзура. Рекордът му е бит само от Джиджи Рива. Когато това се случва на 9 юни 1973-а срещу Бразилия, Меаца заявява с ирония: „Този Рива е добър, вкарал е много голове на Кипър и Турция. Моите бяха много по-важни”.
Дори в най-ключовите периоди от кариерата си, Джузепе гребе с пълни шепи от живота. Обожаван от жените, той обичал да пръска парите си за тях и в казината. Бил единственият, който си позволявал да пуши пред треньора Виторио Поцо. Любовта му към сладкия живот неведнъж му създава проблеми. „За мой късмет живеех близо до стадиона и не закъснявах много. Веднъж дори пристигнах пет минути преди началото и докато се преоблека, мачът бе започнал. Докато излизах на терена, чух директорите на Интер да си говорят: „Ще се разправяме с него след мача”. Аз обаче отбелязах хеттрик и всичко ми се размина”, разказва Меаца. Такива инциденти обаче стават все по-чести и на 28 ноември 1940 година той е продаден на … Милан. Преди първото си дерби срещу Интер Меаца плаче в съблекалнята, но излиза и вкарва изравнителния гол за 2:2. За росонерите играе два сезона, после носи екипите също на Ювентус, Варезе и Аталанта. Връща се като играещ треньор на Интер през 1946-а, като вкарва 2 гола в 17 мача, но тимът едва се спасява от изпадане.
След смъртта му през 1979 година по предложение на Интер „Сан Сиро” е преименуван на негово име. Едва ли би могло да има по-голямо признание за заслугите му към футбола.
„Да го имаш в отбора си означаваше да започваш всеки мач от 1:0”, заявява веднъж Виторио Поцо. ТемаСпорт