Джилардино: Чувствам се миланист на 100%

Джилардино: Чувствам се миланист на 100%
На 1 септември 1991 година Милан за последно натрива носа на Асколи. Мачът е от първи кръг на шампионата. И тогава, както и днес, Паоло Малдини не е в игра. Милан започва дългия си поход към първата от трите поредни шампионски титли. Тогава Алберто Джилардино току-що е навършил 9 години. Фен е на Ювентус и често си мечтае как вкарва голове и печели купи в Серия “А”. Едва ли обаче си е представял, че на 17 години – на 6 януари 2000-ата, ще направи дебюта си в същата тази Серия “А” с екипа на Пиаченца точно срещу “росонерите”. Какво се казва в тези случаи, ли? Очевидно тук има пръст съдбата. - Алберто, как ви се струва Миланело отвътре? - Миланело е много специално място. Усетих изключителната организация и невероятната култура на работа. Интензивността на тренировките граничи с лудост. Това е печеливш клуб, който иска да продължава да жъне успехи и прави всичко необходимо за това. - За да не изпуснете шанса да играете в Милан, вие заплашихте да останете в Парма. - Не, не, нямаше никаква заплаха. Но ми беше омръзнало от слухове. Исках ясно и точно да зная какво ще се случи с мен в близко бъдеще. - Имаше обаче период, в който мечтаехте да играете в Ювентус… - Всъщност, много бързо мисълта за Юве излезе от главата ми. Бях се концентрирал върху Парма. Освен това, отборът, който ми харесваше и в който наистина мечтаех да играя, беше Милан. - Може би е така, но не можете да отречете, че бяхте фен на “бианконерите”. - Фен?! По-скоро им симпатизирах. Чак фен не съм им бил. Когато бях малък баща ми много често ме водеше на “Деле Алпи”, заради това хората си мислят, че съм тифоза на “Старата госпожа”. Сега обаче не съм ювентинец, при това от доста време. Чувствам се миланист на 100%! - Вие сте само на 23 години. Пред вас се открива възможността да пишете историята на Милан в следващото десетилетие. - Дай Боже! Мечтая си да имам щастието да оставя следа в историята на този клуб така, както го направиха Малдини и Костакурта, Гатузо, Пирло и Амброзини. - Кой е най-тежкият момент в кариерата ви досега? - Когато бях във Верона. Специалистите там ми казаха, че няма да стигна далеч, защото съм нямал достатъчно качества. - Какво има Милан повече от Ювентус и Интер, например? - Говорим за три велики отбора, в които играят най-добрите футболисти в света. Затова ми е трудно да говоря за разлики. Милан разполага с изключително качествени специалисти във всички области. На всеки пост в Миланело работи възможно най-добрият професионалист. В отбора е същото. За всеки пост имаме най-добрите футболисти. Особено в нападение. Треньорът има възможност за избор. Може да играем аз и Шевченко, Шевченко и Виери или аз и Виери. Освен това, очакваме всеки момент и Пипо Индзаги, който скоро ще влезе във форма. - Кой е най-добрият нападател в момента, според вас? - Шевченко е велик! След него бих наредил Кака и Касано. Те също са изключителни футболисти. - Кака и Касано са хлапета като вас. Тримата сте един набор – 1982. Истинско поколение на феномени. - Да, те са истински феномени. А аз съм обикновен нападател, който вкарва голове всеки път, когато има възможност. - Как ви се отразява популярността. За вас говорят, че сте много срамежлив. - О, в много добри отношения съм с популярността. Тези, които ме познават, знаят, че на терена никак не съм срамежлив. Просто изглеждам такъв човек. На непознаните им се струвам прекалено затворен. Но, когато съм с приятели се отпускам и се шегувам, както всички останали. Бих се определил като спокоен човек. Но много внимавам на кого се доверявам. В нашия свят има прекалено много странни хора. - Преди време преживяхте много тежка автомобилна катастрофа. Спомняте ли си за нея? - Беше през април 2001 година. Колата, в която бях с мои приятели се преобърна и се спря в канавката до пътя. Всички се отървахме живи и без много сериозни наранявания като по чудо. От колата обаче не остана почти нищо. - Отрази ли се по някакъв начин на психиката ви тази катастрофа? - Да, със сигурност. Научих се да бъда по-внимателен във всичко. Освен това, станах значително по-съвестен във всяко действие. Истината е, че едно момче на 19 години трудно преценява опасностите и не им обръща необходимото внимание. - За разлика от повечето ваши колеги-футболисти, вие не носите обици на ушите, нямате татуировки по тялото и не сте годеник на засукан модел или телевизионна звезда. - О, съвсем не съм само аз! Има толкова много футболисти, които нямат татуировки и не носят обици! - В Асколи още помнят гола на Ван Бастен. В тази връзка, вие дали ще можете да повторите кариерата на знаменития холандец? - О, Боже! Имайте милост към мен, все пак!

25.08.2005
"Спортал"