Кесие: Пиоли и Ибра също ме наричат Президента

Кесие: Пиоли и Ибра също ме наричат Президента

Халфът на Милан Франк Кесие даде обширно интервю пред Sportweek, в което обсъди най-различни теми, свързани с кариерата си и личния си живот.

За прякора си - Президента

Харесва ми. Получих го на шега, но докато ме наричат така и в същото време работим усърдно, за мен това не е проблем. Кой ме нарече така първи? Случи се един ден на “Миланело”. Паркирах си колата на мястото, резервирано за Иван Газидис. Един от охранителите, когото наричаме Рамбо, ми каза: “Франк, защо паркира точно тук?” Аз му отговорих: “Остави я там, от днес нататък аз съм новия шеф на Милан”. Уго Алеви от медийния отдел стана свидетел на случката и каза: “Защото той е Президента”. Но повече не посмях да си паркирам колата там, защото ще ме глобят (смее се). Когато печелим, Стефано Пиоли също ме нарича Президента. А Златан Ибрахимович? Той също, зависи. Ако сме в настроение, значи да. Дали Господ (Ибра така се нарича - б.р.) или Президента е по-важен? Не знаеш ли (смее се).

За лидерството

Ако имам да казвам нещо на някой съотборник, не го правя пред всички, защото не знам как може да реагира. Отдръпваме се и му обяснявам. По време на мач е по-трудно, може да се случи да изкрещя. Ако някой само ходи, аз казвам: “Хайде, нека да тичаме, трябва да победим”. В съблекалнята говорят предимно по-възрастните като Ибра и Симон Кяер. Те говорят най-много, както и капитанът Алесио Романьоли. В юношеските формации на Кот д’Ивоар винаги съм бил капитан. Свикнал съм да не се крия нито на терена, нито извън него. Кой е шефът вкъщи? В Италия командват жените, нали така? А със съпругата ми Жоел живеем в Италия (смее се). Говоря си с всички в отбора, започвайки с най-младите като Йенс Петер Хауге и Даниел Малдини. Също така и с футболистите от Примаверата, които понякога тренират с нас, като Антонио Мионич.

За партньорството с Исмаел Бенасер

И двамата говорим френски. Случва се и на останалите да говоря на този език и чак след това осъзнавам, че те не ме разбират. Затова се опитвам да намеря правилната дума на италиански, но противниковият играч вече се е отдалечил.

За приятелството с Хакан Чалханоолу

С Чалханоолу пристигнахме в отбора през едно и също лято преди четири години. Аз му ходя на гости, както и той на мен. Приличаме си по характер. Когато имаме почивен ден, почти винаги сме заедно. Когато можехме, ходехме по ресторанти и пазарувахме в Дуомо. Близък съм и с Бенасер, Суалихо Мейте, Рафаел Леао и Алексис Салемакерс.

За Рафаел Леао

Говоря си с него. Той разполага с почти всичко. Много е силен, има качество, добър е в дрибъла и понякога вкарва голове. Казвам му да бъде фокусиран и винаги да поддържа едно и също ниво на внимание по време на мач.

За преотстъпването на №19 на Леонардо Бонучи

Той ми обясни, че за него този номер е важен. Говорих с Леонардо и с Винченцо Монтела, както и с Дженаро Гатузо, който все още тренираше Примаверата. Бонучи беше по-възрастен и с повече опит. Днес обаче не знам дали бих го направил.

За своя баща

Последвах неговия път във футбола, въпреки че стигнах по-далеч, защото той никога не е играл в Европа. Също така позицията ми на терена е подобна на неговата. Когато бях на 11 години, той почина заради болест. Неговата смърт ме накара да порасна бързо, макар и да бях най-малкият сред седем деца - четири момчета и три момичета. Останах с братята ми, а футболът ми помогна да се справя с болката. Тя никога не отминава, но животът продължава. Когато вкарам гол, аз си спомням за него и затова отдавам военен поздрав. Като бях малък, виждах как го прави, когато някой ни гостуваше вкъщи. Попитах защо го прави, а той ми отговори: “Така приветстваш човек, който е по-важен от теб”.

За привързаността си към клуба

Да, като дете бях фен на Милан, който дори ми беше отборът на PlayStation. Беше лесно да съм за тях. Тогава те печелеха всичко. Когато за първи път облякох фланелката на тима, не можех да повярвам. Помислих си, че трябва да се потя за нея, защото също така бях и фен на Милан. Точно това правя всеки мач. Би било страхотно да играя в Шампионската лига с Милан. Договорът ми, който изтича догодина? Сега съм концентриран върху работата, която трябва да свършим, за да стигнем до ШЛ. След края на сезона ще го обсъдим с клуба.

За трансфера си в Аталанта през 2015 година

Видяха ме в Абу Даби по време на Световното първенство до 17 години. Изпратиха писмо до агента ми Джордж Атангана и поискаха да дойда в Италия през януари. Кацнах на “Малпенса”. Валеше сняг, който не бях виждал преди това. Казах на Джордж: “Връщам се обратно, не мисля, че мога да играя при такива условия”. Той обаче ми отвърна, че това ще премине. Имах 3-4 тренировки и след това медицинските изследвания. Пратиха ме в пансион, където бяха всички млади играчи. Останах там седем месеца и след това отидох под наем в Чезена в Серия “Б”. Когато се върнах, получих собствен апартамент.

За Стефано Пиоли

Когато пристигне нов треньор, той води със себе си идеите си и иска нови неща в сравнение с преди това. Нормално е в началото да изпитваш трудности. Ние обаче доста си говорехме и аз много работех, за да разбера как да му давам това, което иска от мен. В крайна сметка успях.

За връщането на Милан към величието

Липсва ни постоянство в резултатите. Големите отбори никога не се задоволяват и искат да печелят всеки мач. Това трябва да бъде нашият манталитет. Знаем, че не е възможно да печелим винаги, но е нужно да опитаме. Ние обаче вече сме голям тим.

24.4.2021
Sportal.bg nobbiwan, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons