Аз няма да говоря за точки, статистики, игрови стил, заплати, неустойки, шансове, бивши, настоящи и бъдещи треньори. Защото на мен просто ми писна. От това да гледам отбора си пета, скоро ще направи шеста година извън Шампионската лига, през това, че от напускането на Брайда не сме имали един читав сезон на мениджърско ниво (дори не говорим за спортно-техническо) и се стигне до собственици, които искат да инвестират, но само за инвестицията - без никакъв план на действие и проект за отбора, с който са се захванали.
Вчера отново записахме едно име в червено, сменихме го с друго име в зелено, което след има-няма седем месеца също ще бъде зачеркнато, за да дойде следващия. Направихме една смяна само, за да има такава и нищо повече. Сега ще платим една неустойка, ще започнем на ново през октомври месец, ще чакаме до декември да съдим, защото не е редно да се говори рано при нов треньор и така и този сезон ще го погълне бездната на посредствеността, нулевите резултати и ще си остане единствено в счетоводните листи хартия, които пак накрая ще изкарат черно на бяло истината, която много хора, включително и аз отказваха да повярват до самия край - Милан го няма.

Милан, който познаваме ние и който ни запали по всичко футболно (поне при мен) съществува само в търговския регистър на Милано, но по никакъв друг начин. Губим едно цяло поколение футболисти, които с правилните решения на ръководства, директори и фенове (да, феновете също имат роля в това) можеха да станат новите Кака, Малдини, Шевченко, Неста, Роси ... Сега ще си останат просто като "хората на онзи Милан". На този, който с всеки следващ сезон отборите гледаха с все по-голяма насмешка и не само вярваха, че могат да го победят, а и го правеха без никакви затруднения. Емблемата вече не тежи. Знайни и незнайни хрантутковци минаха за шест години през Миланело и сами си обезценихме клуба. Вече не е чест и цел да си част от Милан, а опция. Ако не стане във Фиорентина/Дженоа/Сампдория/, мога да ида и в Милан. До там го докарахме, факт.
Няма какво да кажа сега за Пиоли. Затова му пожелавам само успех. А когато идва треньор и единственото, което можем да си пожелаем е "Успех", защото няма какво друго, ето тогава е страшното. А по-страшното е, че една от най-големите ни легенди втора година е в основата на това нещо. Ако не можем да се опрем на хората на Великия Милан, то на кого тогава?
Както Милан умира, така се обезличават и феновете му. Преди се събираха хиляди пред Вия Турати за щастливи и не толкова позитивни неща, но тифозите се чуваха. Днес стоят пред екраните на лаптопите и спамят #PioliOut в интернет. Не се чудете къде е клуба ни, щом и феновете му са доволни да пуснат един хаштаг в интернет и да заспят спокойно през нощта.
Всичко заспива ...