Всъщност Бенасер е единият от двата свестни летни трансфера на сегашното ръководство, другият е Тео Ернандес. Казвам свестни, а не страхотни, защото и двамата не са супер класа играчи, но според мен си заслужават парите, които платихме.
Бенасер прави грешки наистина, но особено за възрастта си има доста качества, които на теория могат да бъдат развити, още повече, че прави впечатление на сериозно и трудолюбиво момче, не на гангстер тип Балотели, пардон... Леао.
Тео в атака е зашеметяващ, но в защита е доста сериозна боза. И въпреки това - с горните аргументи го считам за силен трансфер. Още повече, че реално изглежда като най-подходящ за левия флангови нападател/крило в постройката, в която играем, само че това нещо някой трябва да го види, а няма кой.
Всички останали четири нови попълнения са пари на вятъра. Най-малко се набутахме с Ребич, който е под наем, а най-много с Леао, който в началото направи отлично впечатление с техниката си, но после направи точно обратното впечатление с психиката си и с отношението си към играта. Щото той и Балотели имаше талант в изобилие, но от него не стана нищо, понеже е зверско лайно. Един Кутроне щеше да е много по-полезен за отбора с енергията, раздаването си и голаджийския си нюх, отколкото този пореден пишман талант на Мендез. Вече мога уверено да го заявя.
Крунич и Дуарти пък бяха напълно излишни, това го написах още в началото на сезона. Излишни футболисти, струващи ни общо 20 милиона, с 5-годишни договори със заплати, които никой отбор, съответстващ на качествата им няма да им плати. Реално парите за тези двамата, плюс разликата в доплащането за Леао, ни осигуряваха Бакайоко. Сами преценете дали отборът щеше да е по-силен с Бакайоко и Кутроне, или в сегашното положение с Крунич, Дуарти и Леао.
Сами преценете дали отборът щеше да е по-силен с Бакайоко, Кутроне и Гатузо на пейката, или с Джампаоло/Пиоли и... Малдини, който беше реалната причина за освобождаването на Гатузо.
И дано не прозвучи прекалено грозно, но Малдини и Бобан получават вторите най-високи заплати след Марота в цялата Серие А, а Гатузо си тръгна, отказвайки се от милиони, които му дължахме по договор.
Едни такива малки нюанси, всички обаче пряко свързани с миланизма - нещото, което липсва напоследък на Милан.