Нов етнически цикъл за росонерите
Всеки от великите отбори на Милан се отличаваше с етническия си облик - освен всичко останало. Имаше Милан на шведите, онзи Милан с триото Гре-Но-Ли, Милан на холандците. При Анчелоти видяхме едно бавно адаптиране към модерния, мултиетнически футбол: той стана Милан на всички нации, украинци, холандци, бразилци, хървати, грузинци, италианци, един отбор, създаден да побеждава и да бъде прагматичен, по възможност красив, но без да е обвързан непременно с някакъв естетически модел. Да се свърже отборът на Милан със силна група от футболисти от една-единствена чужда страна, от хора с навици, език и начин на виждане на живота, различен от италианския, винаги е една форма на смиреност, на признание на модерното, което е далеч от Италия. През последните 10 години Милан заложи на прагматизма, което не бе погрешна идея, но тя се оказа изпреварена от времето. След като изгуби изборите и отново пое клуба, Силвио Берлускони иска да поеме диригентската палка и първенството в Европа, да стане отново големият герой в Европа наравно с Абрамович и Калдерон. При вида на впечатляващата лекота, с която Кака се вмести в състава на Милан, той е убеден, че може да постигне резултати и спектакъл с вечната формула: бразилската. Ето защо Берлускони иска Роналдо, залага на Оливейра и се цели в Роналдиньо. Представете си ги само и тримата. В тези години Милан игра нападателен футбол с много подавания, с двама нападатели, залагайки на атакуването на противниковата врата с много футболисти. Накратко - Милан игра по бразилски без бразилци и сега повече отвсякога иска да продължи тази тактическа линия, но вече с изпълнители от Бразилия.
31.08.2006
"7 дни спорт"