Дори Гатузо ще се разчувства на тези думи

Дори Гатузо ще се разчувства на тези думи

Световният шампион Дженаро Гатузо празнува 40-ия си рожден ден днес и е време да приема поздравления. Юбилеят идва в момент, в който той е начело на любимия си Милан и се опитва да го стабилизира. Неговият ментор и далеч по-доказан специалист Карло Анчелоти го зарадва със специално обръщение. Под ръководството на Карлето Рино спечели двата си трофея от Шампионската лига.

Ето какво каза Анчелоти пред Gazzetta dello Sport за него:


“40 години, скъпи Рино.
Това си заслужава голямо поздравително писмо, а не само телефонно обаждане, обикновен разговор или някоя от редовните шегички.

40 г. е време за поглед назад. Достатъчно дълго време е зад теб, достатъчно дълго стои пред теб, в което да постигнеш още неща.

Сега те гледам как се държиш като луд на пейката на Милан; викаш, крещиш, подтикваш ги. Мисля, че ти си точният човек за този пост.

Има нужда от страст, от твоя характер, от твоя дух за себераздаване, за да се преодолеят препятствията. Има също така нужда твоята радост да сваля определено напрежение, както и мъжкият ти гняв да разбуди заспалите.

В един тим, в една група от хора, винаги има някой, който спи.

На терена ти беше моят воин. Нито веднъж не те видях да се откажеш, никога не те видях да напускаш терена с чиста фланелка, никога не те видях да бягаш от битка.

На това винаги се възхищавах у теб - способността да постигаш целите си, независимо че природата не те е надарила с технически умения. Защото - мога ли така да го кажа - краката ти не са най-обучените.

Но никой друг нямаше като твоята упоритост, а и ти притежаваше нещо необичайно: знаеше как да предаваш този характер и на останалите.

Колко пъти ти говореше със съотборник, за да му помогнеш, да го окуражиш, да го подкрепиш в тежък момент?

Това е футболът. Като оставим настрана схемите, постройките, тактическите прийоми като преса, пасове по диагонала и контраатаки, остават хората. Е хората са тези, които правят разликата.

Ти, скъпи Рино, направи това за мен и за нашия Милан. Бях твой наставник за около 8 години и те изтърпях.

Преди двубоите с теб не можеше да се говори: беше ядосан, намусен. Това беше твоят начин на подготовка. И понеже аз вече бях “изиграл” мача предварително в съзнанието си, знаех как да подходя към теб по съответния начин - било с шега, с която да сваля от напрежението ти, била със засмиване или пък дори с излизането ми от съблекалнята.

Помниш, ли когато бяхме на подготовка в Малта през 2007 г. по средата на сезона? Каха Каладзе те беше ядосал, защото ти се подиграваше на рождения ти ден, а други от футболистите го насърчаваха.

Правех се, че няма да направя нищо по въпроса, но знаех, че с теб не трябва да се прекалява.

И после една вечер ти се нахвърли върху него в ресторанта, а аз дори не исках да знам какво се е случило. Няколко месеца по-късно разбрах какво е станало тогава.

Тези дни в Малта тогава ти обещах нещо: ще стигнем до финала в Шампионската лига. Ти сметна, че съм луд.

Ние обаче стигнахме до финала и дори го спечелихме. И ти, Рино, беше душата на този отбор. Надявам се да останеш на пейката, заслужаваш го.”


09.01.2018
Радослав Стойков, Спортал