Индзаги-Снайперистът
Пас към Индзаги зад отбраната на Байерн, той излиза сам срещу най-добрия вратар на Мондиал 2002 и елегантно плъзва топката покрай Кан - 2:1! Сан Сиро "експлоадира", а нашият голмайстор куфее и победоносно вдига флагчето за корнер, аплодиран от над 80 000 тифози. Не знам защо, но този спомен от 2002 г. изплува в мен сега, когато седнах да напиша някой и друг ред за Супер Пипо! След мача в сряда, където смляхме Байерн едно е 100% ясно - Пипо е черна котка за баварците, а горкият Оли Кан вече го беше гледал този филм. Филипо Индзаги е футболист, за който няма средно мнение - едни казват, че е голям нападател, а другите, че е измислен такъв. За мен Индзаги притежава нещо, което е може би най-ценното в спорта, а именно спортния хъс и непремиримото желание за победа. Умее да е винаги там, където топката ще го намери. Изплъзва се от бранителите и с прецизни удари намира мрежата. Ако е на терена бъдете спокойни, има ли и най-малък шанс ще се измъкне, ще стреля, ще вкара, ще куфее! Ами ако случайно пропусне? Ще се нервира и ще чака нова възможност за нок-даун на съперника. Да сте видели друг играч така да се ядосва при пропуските си? Надали, защото Филипо и при 3:0 срещу Салернитана на 1/8 за купата пак ще се ядосва и ще иска още голове. Головият му нюх е уникален, ако не вярвате попитайте Оливер Кан! Стана ли Супер Пипо легенда на нашия Милан? Чак за легенда още не може да се говори, но плакатите в Curva Sud на “Сан Сиро” и обичта на червено-черен Милано показват, че Пипо ще остави ярка диря в Милан! Няма де е като Ди Канио, Дюгари, Клуйверт или Командини, например. Най-силният му “росонерски” сезон засега е 2002/2003 - сетете се за 3те му гола срещу Депортиво, 3те срещу Байерн (общо в двата мача), гола на “Вестваленщадион” срещу Борусия, гола в 90-ата минута срещу Аякс (донесъл 1/2 финал и реванш за Виена'95), спомнете си дори фантастичния му плонж срещу Юве на финала - само ГОЛЯМ нападател може да намери топката така! Жалко, че в шампионския ни сезон 2003/2004 вкара само 7 гола и игра само в половината срещи от Серия А, а пък миналия сезон почти не взе участие и вкара само един гол в Шампионската лига. Слабо на фона на 30те гола от 2002/03, но това са контузиите, няма как! Засега този 5-и сезон на “Джузепе Меаца” се очертава като 3-и успешен за нашата деветка от както е при нас - досега Grande Pippo има около 15 гола от коледа насам. Чувства се великолепно и във вчерашните интервюта твърди "Пипна ли топката става гол, 2 сезона бях контузен, но не изгубих своя хъс, сега съм прероден" - така е, Пипо е като в най-добрите си години (за 1998г. тандемът им с Дел Пиеро в Ювентус бе обявен за най-резултатен в Европа). На тези, които не харесват Филипо Индзаги ще кажа, че Пипо вече има 50 гола в турнирите и остави зад себе си големи легенди, начело с Ди Стефано. Е, Индзаги не е Ван Бастен (да бележи умопомрачителни шедьоври), не е и Уеа (да слаломира между блокиралите защитници), но със сигурност и той е и ще остане в сърцата на милионите миланисти по цялата земя! За финал ще кажа, дано Липи види очевидното и прати повиквателна на Супер Пипо за Мондиал'06, защото нападателят вече си напечата визата за Германия в сряда.
15.03.2006
Филип Друмчев