Милан се измъчи, но не се предаде
Всичко свърши с Гатузо, който след последния сигнал се озъби срещу Поулсен, сякаш изрева в лицето му всичко, което не мoжа да му каже и да му покаже в Гелзенкирхен. Може би не беше особено изискана постъпка, но нека този път добрият тон върви по дяволите. Милан остана в Шампионската лига с ярост и гордост, остана като лидер в групата си въпреки неизказаното страдание в навечерието и неописуемите мъки по време на мача. Остана, защото Кака си спомни, че е невероятен феномен, и наруши застрашителното равновесие в двубоя с двоен удар, който беше рожба по-скоро на характера, отколкото на таланта. Остана, понеже духът на отбора, който бранеше задружно скъпоценното 3:2, се оказа по-силен, отколкото хроничните гафове на отделните играчи, които на два пъти изправиха косите на Анчелоти и вероятно не само неговете. Милан продължава напред, понеже след 20 славни години в Европа (2 финала в последните 3 издания на турнира) и серията от 10 поредни победи у дома, като се изключи аномалията 0:0 с ПСВ, не можеше всичко да приключи така. Милан остана в лигата, защото така беше справедливо, макар че този тим на Шалке заслужаваше да продължи.
09.12.2005