История на Милан

Милан история
През сезон 1989/1990 "Милан" печели купата на европейските шампиони, европейската суперкупа и междуконтиненталната купа като в този период има пълна доминация за приза златна топка.

Отборът по футбол и крикет "Милан" е основан на 16 декември 1899 година от Хърбърт Килпин и английския бизнесмен Алфред Едуард, който също така е и първият президент на клуба. Отборът се популяризира с бързи темпове и трупа много фенове. Така "росонерите" се регистрират в Италианската футболна федерация, където с течение на времето се превръщат в един от най-успелите отбори.

Първият мач на "червено-черните" от Милано е изигран на 11 Март 1900 година срещу друг милански отбор - "Медиалано". Двубоят завършва с класическа победа за "Милан" 3-0. Милан 1900 А първият официален двубой на "росонерите" е срещу "Торино" на 15 април 1900 година като резултатът отново е класически 3:0, но за отбора от едноименния град.

Успехите съвсем скоро идват и "росонерите" завоюват първата си титла на Италия през 1901 година побеждавайки "Дженоа" с 3-0 на финала след хеттрик на Килпин. В полуфиналната среща противник е "Ювентус" като крайният резултат е 3-2 след 2 гола на Негрети и 1 на Килпин.

Следващите големи успехи на "Милан" са шампионската титла през 1906 година. Във финалния плейоф съперници са "Милан" и "Ювентус" като крайният резултат от двата мача е 2-0. Година по-късно "червено-черните" отново се поздравяват с трофея като печелят националните финали срещу "Торино" и "Андреа Дория".

Първият мач между големите съперници на Милано е изигран на 15 октомври 1908 година и завършва с победа за "Милан" с 2-1. Звездата на "росонерите" за този период е Ренцо Де Веки, брилянтен талант за времето си. От 1916 година до 1919 година първенствата в Италия и в другите големи европейски страни са спрени поради настъпилата Първа Световна война. Така през 1915 година и 1916 година първенството е заменено от турнир на име "Федерална купа", спечелена отново от грандиозния "Милан".

Милан стадион През 1929 година президентът Пиетро Пирели открива новия стадион на "Милан" "Сан Сиро". В периода между двете световни войни отборът не изживява най-бляскавите си години и достигна на два пъти до трето място в първенството през 1938 година и 1941 година. През периода на войните отборът е принуден да смени името си на "Милано", но след приключването на войната отново е върнато познатото име "Милан".

След този период започват много реформи в Италианската федерация като една от основните е забраната за повече от 5 чужденци в отбор. Така ръководството на "Милан" предприема хитър ход и се възползва изключително добре от тази забрана като привлича в редиците си шведското трио: Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм. Гре Но Ли Нордал става най-резултатният нападател на червено-черните със своите 210 гола в 257 мача, а Грен и Лидхолм могат да бъдат гордо обявени за господари в средната линия на отбора. Шведското трио безспорно изиграва важна роля за спечелените титли през 1951, 1955, 1957, 1959 година. Също така отборът на "росонерите" достига до финал на купата на европейските шампиони на 28 май 1958 година, но губят от "Реал" Мадрид в допълнителното време с 3-2.

В края на 50-те години още три големи звезди се присъединяват към редиците на "Милан". Това са Жозе Алтафини, Хуан Алберто Скиафино и Джани Ривера, които са закупени за рекордните за времето си $ 200 000. 60-те години се оказват златна ера в историята на "росонерите". Милан Бенфика 1963 Печелейки през 1962 година Скудетото, "Милан" се подготвят за спечелването на първата си купа на европейските шампиони. На 22 май 1963 година италианският тим надиграва "Бенфика" с Еузебио в състава. "Oрлите" повеждат в резултата с гол на португалеца, но благодарение на две попадения на Жозе Алтафини "Милан" успява да завоюва първата си европейска купа, която всъщност се оказва и първата спечелена от италиански отбор. Треньорът по това време Нерео Роко разчита на звезди като Чезаре Малдини, Греци и Трапатони.

Джани Ривера златна топка Няколко години по-късно, през 1967-ма "Милан" грабва първата си купа на Италия като на финала побеждава "Падова" с 1-0. През следващата 1968 година "росонерите" правят и дубъл в Италия, а през следващия сезон идва и така жадуваната втора КЕШ след победа срещу силния отбор на Кройф - "Аякс" Амстердам с 4-1. Предвождани от Пиерино Прати, който отбелязва хеттрик и Джани Ривера, Милан пирува насред "Сантяго Бернабеу". Четвъртото попадение е дело на Анжело Бенедикто Сормани. Хегемонията на превръщащия се в гранд отбор на "Милан" не остава незабелязана и Джани Ривера става първият италианец награден със златната топка. Малко по-късно "Милан" се изправя срещу "Естудиантес" в битка за Междуконтиненталната купа. Общият резултат от финалните двубои срещу аржентинския клуб е 4:2 в полза на "росонерите".

70-те години на миналия век се оказват преходни за клуба тъй като много играчи като Шнелингер, Трапатони, Сормани и Прати се чувстват уморени или преминават в други отбори, а Ривера вече е на години. "Милан" завършва на втора позиция в Серия "А" три години подред, а през 1972 година успяват да спечели купата на Италия с победа 2:0 над Наполи. През сезон 1972/1973 отборът от северна Италия завоюва втората си Купа на носителите на купи побеждавайки Лийдс с 1-0. През 1979 година "Милан" печели 10-тата си шампионска титла на Италия и така през последната година от престоя на Ривера в отбора, "росонерите" имат честта да носят на фланелките си звездата, която слага всеки отбор при спечелване на десет шампионски титли. Eдна легенда се отказва, а друга прави своя дебют за Милан - Франко Барези. Това се случва в период, когато представянето на Милан в Европа е много слабо, което води до загуби от Бетис, Манчестър Сити и Порто. След скандал с уредени мачове и корупция през 1980 година "Милан" е принуден да играе за първи път в историята си в Серия "Б". След много добра игра отборът от северна Италия се завръщат в Серия "А" като завършва на бленуваното от всички първо място.

През 1986 година Силвио Белускони купува клуба и го спасява от фалит. Милан холандско трио Влагайки много средства в детско-юношеската школа и в тренировъчната база "Миланело", "Милан" отново става фактор в световния футбол. "Росонерите" са подсилени с играчи като Анджело Коломбо, Карло Анчелоти, Роберто Донадони, Даниеле Масаро, Филипо Гали и холандското трио Марко Ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард.
Заменяйки легендата Нилс Лидхолм (1922 - 2007) и назначавайки на треньорския пост неизвестния до този момент Ариго Саки, Белускони прави важна стъпка в изграждането на страховит отбор. С бавен, но сигурен старт, "дявола" от Милано започва да демонстрира своя потенциал и с атакуващ футбол и много добра тактическа дисциплина в защита, “росонерите” се превръщат в истинско страшилище за съперниците си.
През 1987 година Рууд Гулит е награден със златната топка.

Под прожекторите през 1988 година се оказват отборите на "Милан" и "Наполи" на легендарния Марадона. Побеждавайки с 3:2 "Милан" завоюва 11-та си титла в калчото. Също така "червено-черните" печелят Суперкупата на Италия срещу "Сампдория" с 3:1. През 1989 година отборът триумфира с купата на европейските шампиони след убедителна победа над "Стяуа"с 4:0 след голове на Марко Ван Бастен (2) и Рууд Гулит (2). След няколко месеца отборът триумфира и с европейската Суперкупа с победа над "Барселона" с 2-1, след което следва и победа над "Меделин" с 1-0 в спор за междуконтиненталната купа.
"Червено-черната" хегемония впечатлява футболната общественост и на ежегодните награди на "Франс Футбол" Марко ван Бастен печели златната топка, а негови подгласници са Рууд Гулит и Франк Рийкард.

Историята се повторя и през 1990 година, когато с гол на Франк Рийкард, "Милан" печели най-престижния европейски турнир след победа с 1-0 над "Бенфика". "Росонерите" грабват и Суперкупата на страната срещу "Сампдория" и Междуконтиненталната купа срещу "Олимпия". Бастен и Рийкард са наградени и обявени за играчи на годината.

През сезон 1991/1992 е назначен нов треньор, а Саки поема националния отбор. През своя първи сезон Капело извежда отбора до скудетото без да загуби нито един двубой. Отборът постига историческа серия без загуби, която продължава цели 58 мача. "Дявола" завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната, а периодът се свързва с нови имена в редиците на клуба: Папен, Роси, Еранио, Бобан, Савичевич, Десаи и Панучи.

Идва 1993 година, когато Франк Рийкард напуска клуба и се завръща в "Аякс", но успехите не спират. През 1994 година "червено-черните" печелят 14-то си скудето и 5-та шампионската лига след убедител успех над "Барселона" с 4-0. В редиците на "каталунците" е и Христо Стоичков. Следващата голяма титла е европейската суперкупа след победа над "Арсенал" с 2:0.

През 1995-та година Джордж Уеа печели златната топка, а година по-късно идва и 15-та титла на Италия. През този период и другите холандски звезди напускат клуба, което отслабва редиците на отбора. По време на престоя си на "Сан Сиро" Марко Ван Бастен на три пъти вдига златната топка над главата си - през 1988, 1989 и 1992 година, но зловеща контузия прекратява кариерата му. Фабио Капело

Гулит преминава в "Сампдория", Фабио Капело напуска клуба и поема "Реал" Мадрид, а на негово място застава Оскар Табарес. Само след няколко месеца Табарес е заменен от Ариго Саки. Грандиозният "Милан" е към края си след отказването на Франко Барези и Мауро Тасоти. В този период отново се купуват големи звезди с надежда за успехи, но Берлускони и феновете остават по-разочаровани от всякога. Президентът решава да направи важна стъпка в историята на клуба и назначава за треньор направилия чудеса с отбора на Удинезе Aлберто Дзакерони. Също така привлича Оливер Бирхоф и защитника Томас Хелвег, за да изгради боеспособен отбор. Биерхоф Уеа Албертини Костакурта С невероятна серия от 10 поредни победи в края на сезон 1998/1999 "Милан" успява да измести "Лацио" от върха и стига до 16-то Скудето в историята на клуба.
С този си успех Алберто Дзакерони се присъединява към Нерео Роко, Ариго Саки и Фабио Капело, които също извеждат отбора до титлата още през първия си сезон начело на клуба. Представянето на отбора на европейската сцена обаче е прекалено разочароващо и Дзакерони е заменен през 2001 година от Чезаре Малдини (1932-2016) и Мауро Тасоти.
Престоят на Малдини се запомня най-вече с дербито на 11.05.2001 година между "Интер" и "Милан" завършило 0:6 в полза на "росонерите".

За сезон 2001/2002 начело на отбора застава турският специалист Фатих Терим, но само след 9 кръга той е уволнен и неговият пост е даден на Карло Анчелоти. Тежки и многобройни контузии на основни играчи като Руй Коща, Андрий Шевченко, Паоло Малдини, Филипо Индзаги, Деметрио Албертини и Масимо Амброзини правят старта на Анчелоти много труден.

Сезон 2002/2003 се свързва с много значими трансфери. На "Сан Сиро" пристигат Алесандро Неста, Ривалдо и Кларънс Сейдорф. След успешно участие в третия квалификационен кръг на Шампионската лига "Милан" започва сезона успешно и го завършва със стил като печели турнира след победа над Ювентус във финала след изпълнение на дузпи. Андрий Шевченко реализира последният наказател удар и шестата титла от шампионска лига е в в ръцете на "росонерите". Милан Ювентус Шампионска лига финал 2003 През този сезон отборът прави дубъл като печели и купата на страната.

Сезон 2003/2004 започна с още една европейска купа - суперкупата на Европа. В двубоя срещу Порто решаващият гол отново е дело на Андрий Шевченко, който е награден и със златната топка през 2004 година. Андрий Шевченко носител на златната топка

През следващия сезон в отбора е привлечен Рикардо Кака. Бразилецът е брилянтен и с изключителен принос за спечеленото 17-то скудето в края на сезон 2003/2004.

Година по-късно грандът от "Милано" отново е сериозен фактор в шампионска лига и на 25.05.2005 година е част от може би най-великия финал срещу Ливърпул на стадион "Ататюрк" в Истанбул.

След няколко сезона без титли през лятото на 2006-та "Милан" става част от грандиозен скандал с уговорени мачове "Калчополи". "Ювентус" е изпратен в Серия "Б", "Милан" е с отнети точки и за служебен шампион е определен "Интер".

През сезон 2006/2007 "Милан" се представя посредствено в първенството, но за сметка на това взима реванш от "Ливърпул" и триумфира с титлата от шампионската лига за седми път в своята история. През същата година "Милан" печели суперкупата на Европа и междуконтиненталната купа, което ги превръща в най-титулувания клуб в света.

През сезон 2010/2011 Силвио Берлускони назначава за треньор Масимилиано Алегри, а в състава са привлечени световни звезди от ранга на Робиньо, Касано, Ибрахимович. С постоянство в изявите си "Милан" печели скудето №18 в своята история.

Годините на преход в "Милан" продължават и резултатите не убеждават, но "росонерите" все пак успяват да зарадват своите фенове с още една титла на 26.12.2017 година. На стадион "Джасим бин Хамад" в Катар Милан надделява над Ювентус след изпълнение на дузпи и печели седмата си Суперкупа на Италия.
ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА И ДО ДНЕС. . . .