• История на Милан
  • Увеличаване на шрифта | Намаляне на шрифта


    Отборът по футбол и крикет Милан е основан на 16 декември 1899 от Хърбърт Килпин и английския бизнесмен Алфред Едуард, който също така е и първият президент на Милан. Клубът се популяризира все повече и повече и трупа много фенове. Така “росонерите” се регистрират в Италианската футболна федерация, където с течение на времето се превръщат в един от най-успелите отбори. Първият мач на червено-черните от Милано е изигран на 11 Март 1900 г. срещу друг милански отбор - Медиалано, мач в който Милан постига победа с 3-0. Първият официален двубой на "росонерите" е срещу Торино на 15 април 1900 г., но за съжаление резултатът е много разочароващ - 3:0 за отбора от едноименния град. Успехите съвсем скоро идват и “росонерите” завоюват първата си титла на Италия през 1901г., побеждавайки Геноа с 1-0. Следват трофеи през 1906 г. и 1907 г. с победи срещу Ювентус, Торино и Андреа Дория. Първият мач между кръвните врагове на Милано е изигран на 15 октомври 1908 г. и завършва с победа за Милан с 2-1. Звездата на “росонерите” за този период е Ренцо Де Веки, брилянтен талант за времето си. От 1916 г. до 1919 г. първенствата в Италия, а и в другите големи европейски страни са спрени поради настъпилата Първа Световна война. Така през 1915 г. и 1916 г. първенството е заменено от турнир на име "Федерална купа", спечелена отново от грандиозния Милан. През 1929 г. президентът Пиетро Пирели открива новия стадион на отбора - "Сан Сиро". В периода между двете световни войни Милан не изживява най-бляскавите си години и постига две трети места през 1938 г. и 1941 г. Между другото Милан сменя името си за трети път и вече е с останалото и до днес име AC Milan. През периода на войните отборът е принуден да си смени името на "Милано", но след приключването на войната отново е върнато старото име "Милан". След този период започват много реформи в Италианската федерация, като една от основните е забраната за повече от 5 чужденци в отбор. Така ръководството на Милан предприема хитър ход и се възползва изключително добре от тази забрана, като привлича в редиците си Шведското трио: Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм. Гре Но Ли Te се явяват като спасители за Милан. Нордал става най-резултатният нападател на червено-черните със своите 210 гола в 257 мача. Грен и Лидхолм могат да бъдат гордо обявени за господари в средната линия на клуба. Шведското трио безспорно изиграва важна роля за спечелването на Скудетото през 1951 г., 1955 г., 1957 г., 1959 г. Също така "росонерите" достигат до финала на Шампионската лига през 1958 г., но го губят от Реал Мадрид в допълнителното време. В края на 50-те още три големи звезди се присъединяват към редиците на Милан. Това са Алтафини, Хуан Алберто Скиафино и Джани Ривера, които били закупени за рекордните за времето си $ 200 000. 60-те години се оказват златната ера за “росонерите”. Спечелвайки през 1962 г. Скудетото, Милан се подготвят за спечелването на първата им титла на Европейските шампиони, която идва през 1963 г., когато надиграват отбора на Еузебио - Бенфика. “Oрлите” повеждат в резултата с гол именно на Еузебио, но благодарение на два гола на Алтафини, Милан успява да завоюва първата си европейска купа, която всъщност се оказва и първата спечелена от Италиански отбор. Тренъорът Нерио Роко може да се похвали и с много други звезди в редиците си като: Чезаре Малдини, Греци и Трапатони. През 1967 г. Милан печели и първата си купа на Италия, като на финала побеждава Падова с 1-0. През следващата 1968 “росонерите” правят дубъл. Следващият сезон идва и така жадуваната втора купа на Европейските шампиони и то не срещу кой да е, а срещу силния отбор на Кройф - Аякс. Предвождани от Прати, който вкарва хеттрик и Джани Ривера, Милан пируват насред Сантиаго Бернабеу. Джани Ривера Също така трябва да се отдаде нужното на другите звезди на Милан като Шнелингер и Сормани. Също така Джани Ривера е награден със Златната топка, ставайки първият италианец с тава отличие. Милан се изправят срещу Естудиантес в борба за Междуконтиненталната купа и разбира се печелят с 4:2 в продължението. 70-те години се явяват като преходни поради много причини като едни от тях са умората или преместването в други клубове на играчи като Шнелингер, Трапатони, Сормани и Прати, а Ривера е вече на години. Милан финишира на втора позиция в Серия "А" три години подред. През 1972 г. успяват да спечелят купата на Италия побеждавайки Наполи с 2:0. Също така отборът от Милано завоюват втората си КНК побеждавайки Лийдс с 1-0. През 1979 г. Милан печели 10-тата си шампионска титла на Италия и така през последната година от престоя на Ривера в Милан, “росонерите” имат честта да носят на фланелките си звездата, която слага всеки отбор при спечелване на 10 шампионски титли. Eдна легенда се отказва, а друга прави своя дебют за Милан - Франко Барези. Това се случва в период, когато представянето на Милан в Европа е много слабо, а именно – загуба от Бетис, Манчестър Сити и Порто. След скандал с уредени мачове и корупция през 1980 година Милан е принуден да играе за първи път в историята си в Серия "Б". След много добра игра отборът от северна Италия се завръщат в Серия "А" като завършва на бленуваното от всички първо място. През 1986 г. Силвио Белускони купува Милан. Ставайки новият президент, Белускони спасява отбора от фалит. Рийкард Гулит Ван Бастен Влагайки много пари в детско-юношеската школа и в тренировъчната база - "Миланело", Милан отново става световно известен отбор. "Росонерите" са подсилени с играчи като Коломбо, Анчелоти, Донадони, Масаро, Гали и холандското трио Бастен, Гулит и Рийкард. Заменяйки легендата Лидхолм и назначавайки на треньорския пост неизвестния до този момент Ариго Саки, Белускони прави важна стъпка в изграждането на страховития Милан. С бавен, но сигурен старт, дяволите от Милано започват да демонстрират своя потенциал и с атакуващ футбол и много добра тактическа дисциплина в защита, “росонерите” се превръщат в истинско страшилище за съперниците си. Под прожекторите през 1988г. се оказват отборите на Милан и отборът на великия Марадона - Наполи. Побеждавайки с 3:2 Милан завоюват 11-та си титла в Калчото. Също така червено-черните от Милан печелят Суперкупата на Италия срещу Сампдория с 3:1. През 1989 г. Милан стига до финал на Шампионската лига и с два гола на Бастен и Гулит разбива мечтите на Стяуа. След няколко месеца идва и спечелването на европейската Суперкупа срещу Барселона с 2-1, след което следва и победа над Меделин с 1-0 в спор за Межуконтиненталната купа. Историята се повторя и през 1990 г., когато с гол на Рийкард, Милан печели Шампионската лига с 1-0 срещу Бенфика. Също така “росонерите” печелят Суперкупата на страната срещу Сампдория и Междуконтиненталната купа срещу Олимпия с 3-0. Бастен и Рийкард са обявени за играчи на годината и са специално наградени. През сезон 1991 г. - 1992 г. Милан вече има нов треньор, докато Саки става треньор на националния отбор. През своя първи сезон Капело става шампион на Италия без да загуби нито един двубой. Отборът постига историческа серия без загуби, която продължава цели 58 мача. Така "дяволите" завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната. Toзи период се свързва с нови имена в редиците на клуба: Жан - Пиер Папен, Роси, Еранио, Бобан, Савичевич, Десаи и Панучи. Идва 1993 г., когато Франк Рийкард напуска отбора и се завръща в Аякс. През 1994 червено-черните печелят 14-то си Скудето и 5-та Купа на Европейските Шампиони разбивайки Барселона с 4-0 в редиците с Христо Стоичков. Това е невероятен резултат за отбор упрекван, че играе защитен футбол. Mилан също така триумфира и с европейската Суперкупа побеждавайки Арсенал с 2-0. Водени от носителя на златната топка за 95 г. Джордж Уеа, през 1996 г. 15-та титла на Италия вече е реалност. За съжаление това се оказва период, в който и другите две холандски звезди напускат клуба. През своята кариера в Милан Марко Ван Бастен печели три златни топки през 1988 г., 1989 г. и 1992 г. Фабио Капело Преди него през 1987 г. Гулит завоюва това отличие. Ван Бастен се отказва от футбола поради зловеща контузия, а Гулит преминава в Сампдория. Фабио Капело напуска клуба и заминава за Мадрид, където води Реал, а на негово място идва Оскар Табарес. Само за няколко месеца Табарес е заменен от Ариго Саки, който бе заменен през 1998г. от Капело. Грандиозният Милан е към края си след отказването на Франко Барези и Мауро Тасоти. В този период отново се закупуват "големи звезди" с надежда за успехи, но Берлускони и феновете остават по-разочаровани от всякога. Президентът решава да направи важна стъпка в историята на клуба и назначава за треньор направилия чудеса с отбора на Удинезе Aлберто Дзакерони. Също така закупуването на тарана Оливер Биерхоф и на защитника Томас Хелвег изиграват важна роля в съставянето на боеспособен отбор. 1999 г. се оказва много успешна за “росонерите” като се има предвид периода от няколко годишна "суша". Биерхоф Уеа Албертини КостакуртаС една невероятна серия от 10 поредни победи в края на сезона Милан успява да настигне и изпревари Лацио и така се стигна до 16-та титла на Италия. Алберто Дзакерони се присъединява към Нерео Роко, Ариго Саки и Фабио Капело спечелвайки титлата на страната още в първата си година начело на клуба. За съжаление представянето на клуба на европейската сцена бе прекалено разочароващо и Дзакерони е сменен през 2001 от Чезаре Малдини и Мауро Тасоти. На 11.05.2001 г. Милан разгромява “кръвния враг” Интер с 0-6. За сезон 2001/02 начело на клуба застава турският специалист Фатих Терим, но само след 9 кръга той е уволнен и неговият пост е даден на Карло Анчелоти. Тежки и многобройни контузии на основни играчи, сред които Руй Коща, Андрий Шевченко, Паоло Малдини, Филипо Индзаги, Деметрио Албертини и Масимо Амброзини правят старта на Анчелоти много труден. Сезон 2002/03 се свързва с много значими трансфери. На "Сан Сиро" акостират Алесандро Неста, Ривалдо и Кларънс Зеедорф. След успешно участие в третия квалификационен кръг на Шампионската лига Милан започват сезона със стил. “Росонерите” доминират по невероятен начин и в Калчото и в Шампионската лига благодарение на звезди като: Пипо Индзаги, Сейдорф, Нелсон Дида, Андреа Пирло. Паоло Малдини и Били Костакурта заздравяват защитата. По един блестящ начин с красива и ефектна игра "червено-черните" стигат до фазата на директните елиминации в Шампионската лига, където се изправят срещу младия отбор на Аякс. След 0-0 в Амстердам двубоят - реванш на "Сан Сиро" се очаква с голям интерес. Навярно подценили срещата момчетата на Карло Анчелоти са притиснати до стената и чак в 93-та да се стига до 3:2. На полуфинала противник е вечният враг - Интер. След две ремита 0-0 и 1-1 “росонерите” стигнат до финала благодарение на гол на чужд терен отбелязан от Андрий Шевченко. Милан Ювентус Шампионска лига финал 2003 Финалът в Манчестър срещу Ювентус се оказа много интересен, въпреки че резултатът в редовното време е 0:0. Стига се до продължения, където отново никой не успява да отбележи и така спорът трябва да се реши на дузпи. Шевченко вкара решаващия 11 метров наказателен удар и така Милан вдигна шестата си купа на европейските шампиони. През този сезон “росонерите” завоюват още една купа на Италия, след като побеждават Рома на финала с 4:1 в първия мач. На реванша пред 80 000 зрители Паоло Малдини вдига купата на страната и ознаменува невероятен дубъл. Сезон 2003/04 започна със спечелването на още една европейска купа. Андрий Шевченко носител на златната топкаСлед победа с 1-0 над Порто в битката за Суперкупата на Европа, Милан прибавя и този трофей във витрината си. Отново Шевченко е човекът, който прави разликата между двата отбора. Талантът на Шева не остана незабелязан и той печели Златната топка през 2004 г. Революционна стъпка е привличането на младата бразилска звезда Кака. Бразилецът е брилянтен и оказва изключително важна роля в спечелването на 17-то Скудето за клуба. В шампионската лига Депортиво детронира Европейския клубен шампион и Анчелоти и компания не успяват да защитят титлата си. На 25.05.2005 г. Милан се изправя на отново на финала на Шампионската лига, но този път в Турция на стадион “Ататюрк” срещу английския гранд Ливърпул в борба за седма титла на европейските шампиони, но уви тази мечта не става реалност след като бе пропиляна преднина от 3 чисти гола след първите 45 минути. Капитанът Малдини и Ернан Креспо на 2 пъти доведоха резултата до 3:0, което може би накара футболистите на Карло Анчелоти да подценят своя противник и така бляскавият Ливърпул доведе резултата до 3-3. Стига се до продължения, където Шевченко има много изгодно положение в 117-та минута, но за съжаление на всички фенове на "росонерите" не успява да запази хладнокръвие и Дудек го надиграва. Така се стигна до изпълнение на дузпи, където всичко е с главата нагоре. Първо Сежиньо изкарва високо над вратата, а след него и Андреа Пирло не успя да реализира. Идва и решаващата дузпа, която е пропусната от Андрий и Ливърпул триумфира с купата. Следващият сезон 2005/2006 се оказа отново “сух”. “Росонерите” за втора поредна година остават без титла. Палермо се оказа камъчето, което обръща колата на Анчелоти и неговите футболист по пътя им към спечелването на Купата на Италия. В Шампионската лига Милан се представят доста добре. Почти никой не ги слага в сметките имайки предвид средната възраст в състава, но “росонерите” достигнаха до полуфинала по един невероятен начин. Отстранявайки Байерн Мюнхен с победа с 4:1 на “Сан Сиро”, следва отстраняване на Лион с 3:1 отново на “Сан Сиро”. Тогава идва и полуфиналът, където "червено-черните" се изправят срещу бъдещия европейски шампион - Барселона. Минимална загуба в Милано намалява значително шансовете на Карло Анчелоти да доведе отбора си до финала в Париж. Така след две седмици “каталунците” посрещнат Шевченко, Кака, Гатузо и компания с доста голямо самочувствие. В един доста драматичен мач, в който не липсва нищо освен голове, Барса и Милан завършват 0:0 и бившият отбор на Христо Стоичков стига до финала, където се изправя срещу Арсенал. Главното действащо лице в този полуфинален двубой се оказва съдията Маркус Мерк, който по най-нелеп начин “удря едно рамо” на домакините като отменя гол с глава на Андрий Шевченко. След дълги разследвания УЕФА потвърдиха, че голът е редовен и така Маркус Мерк бе наказан да не свири мачове на Италия и Украйна на Мондиала в Германия през 2006 г. В Калчото нещата се повторят от миналата година. Милан отново остава на второ място спечелвайки 88 точки. Идва и лятото на 2006-та, когато "росонерите" от Милано са забъркани в грандиозен скандал с уговаряне на мачове. От цялата тази история най-ощетени остават шампионите Ювентус. Те са изпратени в Серия "Б", като последните две титли им се отнемат. На Милан са отнети точки, които автоматично отредиха на отбора трето място и така шампион за изминалия сезон е обявен отборът на Интер. Доста солидна глоба и наказание да започнат с минус осем точки са наказанията за отбора на Силвио Берлускони. Също така "росонерите" трябва да започнат борбата в мампионската лига от третия предварителен кръг. Там те се изправят срещу Цървена Звезда. Карлето успява да надъха своите момчета и те побеждават и влизат в групите. В първенството Милан започва доста добре, но това е само първите кръгове. От там нататък дяволите от Милано започват да трупат равенство след равенство и започват да показват доста слаби игри. Стигна се до момент, в който Анчелоти е пред уволнение, защото Милан се подвизава в долната половина на класирането. В общи линии сезонът е доста слаб, но идва и зимният трансферен прозорец, в който на "Сан Сиро" акостира феноменът Роналдо. Отборът сякаш се вдъхновява и си подобрява играта. Започва да се трупат победи, както в Калчото, така и в шампионската лига. В първенството миланският гранд стига до челното и даващо право на участие в шампионска лига четвърто място. В най-престижния турнир се постигат победи над грандове като Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед, за да се спечели виза за финала, където противник отново е Ливърпул. Милан побеждава Ливърпул в Атина Момчетата на Карло побеждават с 2:1 и така печелят седмата купа в историята си. През същата година Милан се превръща в най-успелият клуб на света, след като печели Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. През сезон 2007/2008 Милан записва слаби резултати и завършва на 5-то място в италианското първенство, което ги лишава от участие в Шампионската лига и загуба на много средства. Ръководството на клуба продължава да гласува доверие на Карло Анчелоти и въпреки, че столът му се клати, специалистът продължава да води отбора. За огромно съжаление на феновете, представянето на "росонерите" за купата на Уефа н през сезон 2008/2009 не е никак запомнящо се и на 1/16 финалите отборът отпада безславно от Вердер след 2:2 в Милано. На местно ниво мястото в крайното класиране е 3-то и всички тези негативни резултати водят до уволнението на татко Карло. През следващия сезон начело на Милан е назначен Леонардо, но "росонерите" пак не постигат нищо значимо - отново 3 място в Серия "А" и слабо представяне в Шампионската лига и унизетално отпадане от Манчестър Юнайтед. Идва сезон 2010/2011, когато Силвио Берлускони е крайно мотивиран да върне Милан там, където му е мястото, а именно на върха на класирането в Италия и Европа.
    Милан триумфира със Скудетото За треньор е назначен младият специалист Масимилиано Алегри, а в състава са привлечени звезди от ранга на Робиньо, Касано и Ибрахимович. Въпреки, че в Европа отборът се представя колебливо и отпада на 1/8 финалите в Шампионската лига от Тотнъм, то на локално ниво "росонерите" са постоянни в изявите си и стигат до 1/2 фина за купата на Италия и вдигат Скудетото за 18-ти път в историята на клуба.
    ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА И ДО ДНЕС. . . .

    Изтотвено от Екипа на ACMilan-bg.com
    Български фен - сайт на Милан


    Назад
26.02.2016 | 16:00
Серия А

Милан
Коментари във форума

Гледай мача онлайн
Програма и класиране Серия "А" 16/17


Рота Тейп Производител на тиксо с рекламен надпис

- Форум - начална страница
- Винченцо Монтела
- Сасуоло - Милан
- Милан - Фиорентина
- Марио Пашалич
- Лионел Ванджони
- Англия - Висша Лига


Български фенсайт на Милан